|
|
За село Бов |
| География
Село Бов се намира в планински район, в дела Мургаш от Западна Стара планина. Намира се между върховете Гарван, Яворец и Колибища, в западното подножие на връх Издримец (1493м). На север граничи със село Лакатник, на юг със село Лесковдол, на запад село гара Бов и село Габровница. В село Бов са известни общо 10 пещери и пропасти. Най - голяма е пещерата "Мечата дупка", с обща дължина на галериите от 564 м.
История
Според местна легенда наименованието на селището произлиза от името на френският рицар граф Сен дьо Бьоф. Последният заедно с други пленени латински рицари след битката при Одрин през 1205 г. бил заточен в лагера Костел, край днешния град Севлиево. По късно, през 1206 г. непосредствено след смъртта на император Балдуин Фландърски, като васал на българския владетел Калоян, граф дьо Боф заедно с още около 1000 латински рицари бил разселен в планинските предели на Искърския пролом. Остановил се тук завинаги, на посоченото място графа заварил местни български селяни. Тук той се заселил, усновал ново поселище, въздигнал и крепост, а след време оставил и името си на селището. Оттогава и до ден днешен всички наричат това селище с побългареното му име Бов.
Народният поет Иван Вазов посещава района на Бов пише следното в пътеписа си “Разходка по Искъра” с присъщото си многословие относно името той заключава:
„Туй село с такова звучно и с романтическа прелест дишуще име, и по напред пленяваше въображението ми, а сега още повече гъделичкаше любопитството ми. На какви странни обстоятелства дължеше това име? Каква историческа личност наумяваше то? В ума ми неволно нахлуха поетическите сенки и възпоменания за средновековните рицари.“
Процесът на движение на населението от село Бов към Гара Бов е най - силен в периода 1956-1957г., когато жителите на с. Бов от 1557 намаляват на 533, а в същото време жителите на Гара Бов се увеличават на 1777 души. По - късно общината се премества в Гара Бов и към нея се присъединяват и селата: Заселе, Зимевица, Заноге, Губислав, а за кратък период и село Лакатник.
|
|